17 октомври 2007 г.

Нещо от коментарите

Не знам дали следите старите публикации за коментари. Обикновено има такива - появяват се със закъснение, зависи кой кога е посетил блога. Интересно ми е да ги чета, хубаво е да има диалог все пак.
Днес получих много хубав коментар на предишната публикация, но не знам дали ще го забележите, а наистина си струва, и затова го публикувам тук:

БИБЛЕЙСКИ СОНЕТИ

Манол Манолов

На безбожния светилник гасне,
огънят му пуши и не топли;
къщата му я огласят вопли,
неговите близки са нещастни.
Негов верен спътник е позорът,
здравето му пък е тежка болест.
Корените му изсъхват долу;
клоните му се отсичат горе.
Пътят на безбожния е кратък
и не води към честита старост...
Примка го улавя за петата
и капан над него се затваря.

Теснота и страх го угнетяват,
враговете му го побеждават.

***
Каква нелепа, глуха пустота
отравя дните ми без Тебе, Боже.
Невидим, някой вечно ме тревожи,
далеч ли съм от Твоята врата.
И чужденец съм аз във този свят,
защото тука нищо трайно няма.
В руини се превръща всеки замък,
а те пък в прах и пепел се рушат.
Душата ми прилепва към пръстта,
но словото Ти пак я съживява;
издига я над суета и врява
и й посочва път към вечността,

където във сияние и слава
с Исус ще тържествува над смъртта.

Публикуване на коментар