Иваново – село на брега на Дунав

Иваново е най-малкото село в община Панчево и се намира на 21 км. от града. Разположено е на река Дунав, на алувиална тераса с надморска височина 70-73 метра. Разполага с 4 817 хектара земя. Близостта до реката е удобство както за връзка с другите населени места, така и за развиване на риболова.
Има легенда, че името на селото идва от името на първия жител, българина Иван Гуран (или Горанов при банатските българи в България). Този човек имал магазин в този район по време на строенето на дигата на Дунава, която пази полето от наводнения. Строителите го посещавали и наричали мястото „При Иван”, така останало името и на новото село – Иваново. През 1890 г. унгарската власт сменя името на селото, а при новата власт след 1920 г. отново става Иваново.
Селото е основано от 200 семейства банатски българи, преселници от сегашния Румънски Банат през 1868 г. С тях идват и десетина немски семейства, а петнадесет години по-късно идват и унгарци. И сега двете общности живеят в добро разбирателство.
В енорийските книги първото родено дете в новото село е записано на 14 април 1868 г. в българското семейство Телбис, а на 2 юни следващото в семейство Койов.
През 1883 г. идват 800 унгарци. Така през 1897 г. в Иваново живеят вече 2527 жители.
Най-големият спад сред населението настъпва през 60-те и 70-те години на XX век, когато в Западна Европа (най-вече в Швеция) се преселват за временна работа или за постоянно повече от 700 човека. Сега жителите на селото наброяват около 1100 човека, а в училището учат около 100 деца.