Селото ни е обиколено от празна зелена площ, по-известна с нашето си наименование “излаз”, с ударение на “а”-то. Идва от “излизане” и подобни производни, а за банатските българи, където и да са по света, това си е мястото, където са играли като деца, където са се гонили с големи и шумни ята гъски и са се търкаляли по тревата.Е, всичко това вече е на път да изчезне. Като почнеш от децата, минеш през гъските и стигнеш до чистата трева за търкаляне.
Днес минах с колелото по тези празни площи земя, прорязани от мамещи да тръгнеш по тях прашни пътища. Срещнах малко гъски и ги снимах. Ей така, за да напомня на всички какво сме загубили. Затворили сме в детските си спомени мекотата на гъшия пух в завивките и възглавниците; жълтото на патенцата; страха от съскането на гъските, водещи малките си, и гонещи ни заплашително; красотата на летящото над главите ни бяло ято, под чиито криле уплашено се снижаваш до земята и после се изправяш, едва поел дъх от емоцията… Днешните гъски не полетяха, просто хладнокръвно ми обърнаха гръб и се отдалечиха… Дали аз не съм вече същата или и гъските са преситени и отегчени в обречеността на малкия си брой…
Няма коментари:
Публикуване на коментар