9 март 2008 г.

Книга за банатските българи в Делиормана

От години търся повече данни за групата банатски българи, преселили се от Бърдарски геран в Делиормана през 30-те години на XX век. Рових се къде ли не – в камари книги, в държавни архиви, в спомени на възрастни хора, все без успех.

И ето днес неочаквано една книга по темата сама ме намери в храма преди неделната литургия - „По петите на Клео (моята малка Делиорманска Европа)” с автор Антон Гюков.
Преминала през няколко чифта ръце с грижа и любов, тя стигна до мен заедно с едно име, изписано на малко листче, за да се свържа с изпращачката – Анастасия Гюкова, сестра на автора. Открихме се в skype , а книгата ми отвори нови хоризонти, чието осмисляне тепърва предстои.
Утре Анастасия Гюкова ще ми изпрати по пощата книга за библиотеката в Бърдарски геран и всеки ще може да я прочете.





А ето и няколко думи, които представят автора. Взех ги от корицата на книгата - написани са от неговият приятел Красимир Койчев:

ОТ" ХЪШОВЕ " ДО " СЪН В ЛЯТНА НОЩ"
(от Бърдарски геран до Сан Паулу)


Антон Гюков в сценографията и уникалните си картини претворява мотиви от народната шевица, грейнали в уют, топлина и обитаемост. От пейзажи до портрети, от Алафранги до Кукери, от Лебедово езеро до Русалка, от Нестинари до патрахила, ореола и кръста на Патриархален автопортрет. Всичко това в самобитна комбинация от: 1. шевицата - калиграфия на традицията и послание на българката. 2. ноу хау - модернистично декоративно изкуство в живопис. З. таланта на художника.
Как е възможно? Кой е Антон Гюков?

Доскорошният сценограф на ДТ „Гео Милев"- Стара Загора е роден през 1934 година, на 14 април, в село Бърдарски геран -Врачанско, където енорийски свещеник е отец Евгени Босилков (обявен от папа Йоан Павел II за блажен). Детството му впоследствие минава в селата Беленци и Подайва - Исперихска околия. Горите на Делиормана запечатват колорита и цвета си в художника. Пъстротата на социума, търпимостта на етносите, уважението към различния и цената на достойнството изграждат широката му душевна кройка. Не случайно художникът дал подзаглавие на книгата си с детски спомени - "Моята малка Делиорманска Европа".

Ученикът от Каменоделната гимназия в Кунино през август 1951 година гостува на брат си Николай в Казанлък. Пред читалище "Искра" той вижда мъж, рисуващ с невероятна вглъбеност и замах. - Харесва ли ти? А искаш ли и ти да опиташ?
Така Гюков скицира ваксаджийчето Муса пред самия Чудомир. Следват седмици на тежък курс и подготовка за кандидатстудентски изпити.

През септември Гюков е приет редовно обучение, специалност "скулптура" в класа на проф. Дудалов в НХА. През зимата на втори курс се прехвърля "сценография" в класа на проф. Иван Пенков. През 1958 година с неговата дипломна работа - "Борислав" на Вазов, постановка на Стаматов, се открива новопостроената сцена на учебния театър на ВИТИЗ.Следват Провадийския театър с "Железният светилник"; Габровския театър с "Дърветата умират прави" и "Без вина виновни"; Видинския театър с "Майстори", "Хотел Карерас" и "Дванайста нощ"; гастроли в София и постановки в новооткриващия се Телевизионен театър; Врачанския театър с "Греховната любов на зографа Захарий" и "Преспанските камбани".В Стара Загора Гюков работи и твори от 1968 до 1994 година. В ДТ "Гео Милев" между десетките негови сценографии са: "Три сестри" на Чехов, "Аспарух" на Радков (с която се открива новата сцена на Старозагорската опера през 1971 г.), "Законодателят" на Божанов, "Атистократи" на Пагодин, "Чучулигата" на Ануи, "Хоро" на Страшимиров, "Мария Стюарт" на Шилер, "Снаха" на Караславов, "Милионерът" на Йовков, "Трамвай Желание" на Тенеси Уйлямс, "Както ви се харесва" на Шекспир, "Майстори" на Р.Стоянов и много други.
Следват гастроли в Самара и Тюмен, турнета в Баня Лука и Кошице,участия в сценографски изложби в Белград, Прага, Москва и Сан Паулу.

Със "Столовете" на Йонеско сценографията на Гюков обикаля най-големите градове на САЩ. Той работи за оперен театър - "Бахчисарайски фонтан" с режисьор Маргарита Арнаудова и "Щраусиана" по Щраус с режисьор Пепа Филипова. Работи за куклени, драматични, държавни, общински и частнитеатри.Художникът е гост-сценограф във Варна, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Ямбол, Сливен, Силистра, Шумен и други.

Носител е на десетки награди от регионални и национални прегледи, златни медали, дипломи и значки. Зад гърба си има 35 години театър - от 1959 до 1994 година. Живопис работи от 1994 година, като досега е създал над 60 творби. През това време написва и детските си спомени - тъжни и весели, пъстри и пасторални, колоритни и нежни, звучни и тихи - странен калейдоскоп, преминал през филтъра на времето, белязан от несгоди и мизерия, заквасен с любов върху здравата канаваца на душата му.
Щастлив съм, че имам такъв приятел!
Публикуване на коментар