Гостиля – накратко за миналото и настоящето

Днес бях с нашия енорист отец Асен Яков Генов в Гостиля. Той трябваше да отслужи там литургия и ме взе със себе си, за да снимам и покажа селото на всички, които не са го виждали отдавна или пък изобщо…
Ръмеше и в цялата тъга на есенния ден, сипеща се като ситни капчици от небето или набивайки се в очите от гледката наоколо, сякаш нямаше да се отвори никакъв проблясък. Обаче всичко се разви по друг начин, защото в Гостиля все още има един човек, чиито душа и сърце се борят за банатската българска кауза с цялата сила на любовта. Това е Павел Куков – за него ще поместя малко по-късно статията, която писах за АБАГАР преди години.
А в брой 2/1998 г. на „ФАЛМИС – Uvec falim!” Иван Гашпаров, един друг жител на Гостиля, който вече е покойник, ни разказва за селото:

Село Гостиля

Рано пролетта на 1890 год. на Оряховското пристанище пристигат 86 семейства, които идват от пределите на Австро-Унгарската империя. Главно това са банатски българи - потомци на преселниците след Чипровското въстание от 1688 год. По вяра са католици от латински обред. Ведно с тях идват унгарски, немски и чешки семейства. Пренощуват в Оряхово. Носят покъщнина и земеделски инвентар.
От тях 46 семейства заминават за Плевен. Заселват се в местността "Бойов геран" до с. Горна Митрополия. Преди това в България е приет "Закон за населяване на ненаселените земи", скрепен с княжески указ 1М: 222 от 20 май 1890 год. - замисълът е ясен, още повече, че е трябвало да се привлекат хора, живели в по-напредналата част на Европа.
Настанявайки се в Горна Митрополия, те поискали от областния управител Симеонов да бъдат отделна община, кое¬то той не уважил и даже наругал молителите. Тяхното желание е продиктувано от това, че те отдавна са живеели в условията на общинското самоуправление. В Унгария още при правителството на барон Етвеш е извършена реформа в съответствие със станалите промени и целяща едно по-ускорено развитие.
В същия ден (10 октомври 1890 год.), след конфликта с плевенския управител, тръгват обратно за Банат. Нощуват в "държавния соват "Гостиля". Мястото им харесва. Изпращат делегация при врачанския областен управител Михаил Македонски /с неговото име е свързано създаването на революционен комитет в Кнежа, чиито председател е той/. По това време Македонски е учител в това селище. Той веднага изпраща чиновник да размери по два декара дворно място на всяко семейство. Решават да останат и строят къщи по техен тертип в прост готически стил.
Тежко прекарали зимата на 1890/1891 год. Местният жител Мартин Ловров пише: "...добре, че жителите на околните села ни оказваха помощ и се отнасяха добре с нас." А когато в края на февруари 1891 год. положението се влошава, делегация отива при Македонски и той лично идва в Гостиля. Нарежда да им се отпусне жито от държавния резерв и заем от оряховската земеделска каса. През пролетта на 1891 год. засели по 10-15 декара царевица и в следващите години идват още семейства.
В 1894 год. селото наброява 274 къщи и до 1898 год. се води наместничество на Кнежа, но с правото да си избира кметски наместник.
През 1893 год. се открива първи клас. Пръв учител е Андрей Николов от с. Селановци - известен по-късно наш професор скулптор. Класовете са се помещавали в частни къщи и след войните е построена сграда.
Църквата в началото също се е помещавала в частна къща. Пръв свещеник е Амброзио Галярди (1892 - 1906 г.), италианец. Всъщност за душите им се грижи орденът на пасионистите със седалище в Рим, който още в края на 18 век обслужва създадения диоцез на католиците в Северна България. В 1906 год. е построена църквата с труд и средства на населението и с енергичното ръководство на свещеника Морис Дулсе (белгиец), който е извоювал парични помощи от архиепископа на Париж - монсеньор Мишел дьо Белагроа. Дулсе по-късно е архиепископ на католиците от Северна България със седалище Русе. След него свещеник е Рихард Хофман - също белгиец, кой¬то построява първия етаж на енорийския дом. От 1925 год. до 1940 год. свещеник е Херман Демер (германец) - автор на добър немско-български речник и популяризатор на футбола в селото. Помощник-енорист е Хуго ван Бергман - холандец. До 1948 год. свещеник е Плачидо Корси (италианец) - впоследствие шарже д`афер на посолството на Ватикана в София.
В този ред на мисли искам да за¬върша с това, че селото ни е дало 31 убити във войните. И българи, и немци, и унгарци смятаха България за свое отечество и воюваха с достойнство за нея.

ИВАН ГАШПАРОВ

А ето и снимките от днес: