20 януари 2008 г.

Празник с неясна семантика

Днес в читалището в Бърдаре за пореден път се развихри празненство. Поводът бе избран малко напосоки, хей така, просто да има събиране и танци, както читалищното настоятелство бе обещало в началото на тази година.
Утре е Бабинден, 21 януари (по стар стил, защото се оказа, че всъщност би трябвало да е по новия). Не знам как се празнува на другите места, но знам, че в „дебелите” книги за банатските българи подобен обичай няма описан. Причината вероятно е, че той е изцяло езически, а католическата църква все пак е успяла да избие от главите на верните си подобни практики.
От 1951 година, обаче, 21 януари е обявен за ден на родилната помощ. Няма лошо, особено пък ако стане ясно, че и за празнуващите днес семантиката на този ден не беше особено ясна – знаеше се само внесеното в последните 60 години значение.

Скъп гост на празника бе нашият фелдшер Богдан Атанасов, който за всички ни е „Доктора”. Той вече 32 години е сред нас, познава всички, знае болестите и слабостите ни от баби и дядовци, та до децата. Получи специален подарък от настоятелството и гласът му затрепера, когато благодареше на всички хора в селото, с чиито мъки и радости е преминал живота му.

За веселието ще оставя да говорят снимките. Важното е, че числото на празнуващите този път беше много по-голямо и се оказа, че ако така върви, в скоро време ще се нуждаем от по-голяма зала за подобни събирания.
Имаше и три деца, участващи активно във всички части на празненството. Присъствието им бе символично, за да напомнят на събралите се, че бъдещето ни е в тях, в тези малки танцуващи и смеещи се палавници.

От 4 до 80 години – всички бяхме заедно днес. Благодарим на читалищното настоятелство, че с желанието си за работа и отдаденото свободно време в грижа за другите, помага на хората в селото ни да излезнат за малко от черупката на ежедневието, да вдигнат глава от работата, самотата и притесненията, за да намерят в ръцете, очите и сърцата на организаторите малко топлина, която да ги сгрява до следващия празник.


1 коментар:

Анонимен каза...

Празника беше прекрасен.Аз не съм банатченка, но много се радвам за живота които тече в селото. Имаше много смях , танци и много награди. Тези които не присастваха могат само да съжаляват за пропуснати те емоции.