22 януари 2008 г.

„Дунавското” – като код в кръвта ни

Винаги в съзнанието си съм свързвала „Дунавското хоро” на Дико Илиев с валса на Йохан Щраус „На хубавия син Дунав”. Едва ли е само заради реката. Има нещо много еднакво в двете произведения. Не разбирам от музика и не се наемам да определям. За мен е важно, че любовта на авторите към реката и към хората, които живеят край нея, живее във времетраенето на всеки един тон. Сърцето ми го казва, а не знанието. Така е творил и Дико Илиев – със сърце за сърцата на хората. Без музикално образование, свързал живота си с духовите оркестри, той създава едно богатство, което завещава на поколенията без да иска нищо в замяна.

През идващите седмици много ще се пише за Дико Илиев, защото на 15 февруари се навършват 110 години от рождението му. В област Враца, където той е работил почти във всяко село, създавайки духови оркестри, честването ще е особено тържествено.
Областният управител се обърна към всички кметове на общини с молба да подкрепят една интересна и родолюбива инициатива за честване 110-та годишнина от рождението на композитора Дико Илиев. Инициативата е на г-н Георги Пенков, кмет на Оряхово, и на Община Оряхово.
На 15 февруари е рожденият ден на Дико Илиев. На този ден от 17.00 часа на подходящо за всеки град и село от област Враца място хората да излязат и да се хванат на „Дунавско хоро". Идеята е да се изиграе най-голямото, най-дългото и най-българското хоро в прослава на Дико Илиев.

Община Бяла Слатина се включи в кампанията. За подготовката и резултатите ще следите както тук, така и по медиите.
Публикуване на коментар