Замръзнала вода

Първият ден от новата година завари енорията ни без свещеник. Отец Асен е в Плевен за някой ден, защото е болен. Така малкото стадо верни става зависимо от благоволението на пътуващите свещеници от Плевен, от метеорологичните условия, от болестите и т.н.

Ако трябва да бъдем честни, истината е, че отдавна го заслужавахме. С безхаберието си към отец Асен, с незачитането на тайнството Изповед, с нередовното ни и неискрено участие в литургията. Всичко това ни донесе дните на изоставеност и днес сме осиротели в храма пред празния олтар.

Светената вода на входа е замръзнала, но колко по-замръзнали са нашите души, в които няма добра дума, няма топлота за стария свещеник, няма загриженост за дните му. Всеки захлопва вратата на къщата си и оставя навън всеки, който би могъл да иска нещо от него, защото е много по-лесно да взимаш, а не да даваш. За второто се иска сърце и мисъл за другия. Иска се способност да даваш, без да искаш в замяна, защото само тогава ще получиш истински и стократно повече от даденото от теб на другите.

Днешният ден е повод да се замислим. Двадесетината души в храма молиха броеницата този път за здравето на свещениците ни, защото болката от прорязалата съзнанието ни мисъл ни удари някак изведнъж и накара хората да стихнат, да се организират и да се опитат да разберат…

Млади и стари търсеха очите си, спонтанно установиха реда на молене, гласовете този път не се разпиляваха, а вървяха стройно и единно, сякаш за да преодолеят празнотата на олтара отсреща. Май никога не сме били така единни – и нека тези дни без свещеник да ни променят така, че като се върне отец Асен или дойде следващия свещеник, който ще поеме поста му, да бъдем поне малко по-добри…