Днес денят ми започна с усмивка. Сутринта, като отивах на работа, една жена ми каза, че са ме поздравили по радио "Хоризонт" тази сутрин някъде след 4 ч. Не е разбрала от кого е поздрава, но бил за мен.
Благодаря за този поздрав в ранното утро, макар да не знам от кого е.
Може пък някой днес да ми каже все пак, ако е слушал радио...
А в електронната си поща намерих писмо, в което един приятел ми казва как банатски българи, живеещи в САЩ, редовно следят блога и все едно са си вкъщи. Всичките му колеги в офиса в София вече са станали такива фенове на Бърдаре и така им е познато всичко при нас, като че ли винаги са живели тук.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Здравейте всички,
Ето един пример,за това че колкото и да сме надалече един от друг,намираме време да си поприпомним кои сме и от къде сме.Благодаря ти Светле,че ни осигури тази трибуна.
А във връзка с феновете от офиса в София,мога да кажа само,че ще се радваме да станат едни от нас т.е.има доста къщи за продан в Бърдаре и си заслужава.
Да,има къщи за продан,но няма канализация.Нали не очаквате софиянеца да остави удобствата и да дойде в такова село?
Или трябва да е мазохист или милионер.Както впрочем и всички села страдат от същия проблем.Не ви ли се струва малко нарочно това?
Така с фалшив блясък малкото градове изсмукват ресурса на селата ни и те са обречени,а с това и народа.Защото селата захранват всичко със всичко.И всичко това заради едно елементарно нещо!
Усещам нотка на носталгия към селото във вашия коментар,разбира се ,че ни докараха селата до обезлюдяване,но не разбирам на кое казвате лукс?Препълнените контейнери с боклук,бездомните кучета,клошарите,които се мотаят между лъскави черни коли,или на това,че чувате постоянно съседа ви какво прави,или че някой бил затрупан от сграда или,или,или...............
Публикуване на коментар