В събота бях на гости на децата от Дома. Поводът не бе случаен – исках да снимам и да разкажа и покажа на всички как живеят те сега.
Работила съм в тази институция от 1997 до 1999 г. като възпитател, но тогава все още Домът се помещаваше в сградата на бившия манастир на сестрите бенедиктинки. От тук започна пътят ми след университета и ме сблъска с „живота” лице в лице… Помня лошите битови условия, студа през зимата, бедността, при която живееха.
Сега вече няма и следа от това нещо. Децата, 60 на брой, са настанени в част от празната вече детска градина и живеят при европейски стандарти и то благодарение на голям брой дарители. В края на октомври 2007 г. те влезнаха в новия си дом, а ремонтът на сградата продължи общо една година.
От Японското посолство за целта бяха получени 50 029 евро, с които е направен ремонт на сутерена – кухня, столова, пералня, сушилня, складове, стая за персонала. Ламинатът в цялата сграда също е от парите от посолството.
От Фонд „Социално подпомагане” към Министерството на труда и социалната политика бяха получени 54 950,56 лв. От собствени средства на община Бяла Слатина бяха заделени 54 890,32 лв. Парите от тези две места бяха използвани за ремонт на част от първия и целия втори етаж на сградата. Преградени бяха големите помещения и обособени три самостоятелни групи, всяка от които разполага с една голяма всекидневна, четири спални, бани, тоалетни, умивални, гардеробно помещение. Изцяло бе сменена и парната инсталация.
Един постоянен приятел на децата в Детския дом са работниците от АЕЦ Козлодуй. Всяка година там текат инициативи за събиране на дарения и хората се отзовават с отворени сърца, а една част от тях вече е приела грижата за децата като своя собствена. През 2004 г. АЕЦ и фирма „Емона” дарява 59 000 лв. за санирането на сградата и новата дограма. По-късно със събраните от работниците в Централата 20 000 лв. бяха закупени щорите за всички прозорци и част от мебелите.
От различни дарители са новата голяма готварска печка, пекарната, трите автоматични перални. Заложна къща „Монарх” закупи спалното бельо за всички деца. Мебелите за стаите пък бяха закупени от бюджетни средства.
От фондация „Надежда” в София на 20 януари 2008 г. пристигнаха съдомиялна и сушилня за дрехи.
Децата от Детския дом в Бърдарски геран вече имат добри условия за живот. Сега остава да осъзнаят какво са направили за тях толкова много хора и да променят отношението си към живота, да започнат да учат по-старателно, да бъдат по-добри и послушни, да намерят сили да вървят напред, въпреки всичко, през което са минали досега. Защото трудът никога не отива напразно. Някога, вече излезли от селото ни, ще осъзнаят, че техният единствен дом е бил в Бърдарски геран и ще се връщат често в мислите си отново със сълзи на очи. Както го правят вече толкова много излезли от тук деца…
Работила съм в тази институция от 1997 до 1999 г. като възпитател, но тогава все още Домът се помещаваше в сградата на бившия манастир на сестрите бенедиктинки. От тук започна пътят ми след университета и ме сблъска с „живота” лице в лице… Помня лошите битови условия, студа през зимата, бедността, при която живееха.
Сега вече няма и следа от това нещо. Децата, 60 на брой, са настанени в част от празната вече детска градина и живеят при европейски стандарти и то благодарение на голям брой дарители. В края на октомври 2007 г. те влезнаха в новия си дом, а ремонтът на сградата продължи общо една година.
От Японското посолство за целта бяха получени 50 029 евро, с които е направен ремонт на сутерена – кухня, столова, пералня, сушилня, складове, стая за персонала. Ламинатът в цялата сграда също е от парите от посолството.
От Фонд „Социално подпомагане” към Министерството на труда и социалната политика бяха получени 54 950,56 лв. От собствени средства на община Бяла Слатина бяха заделени 54 890,32 лв. Парите от тези две места бяха използвани за ремонт на част от първия и целия втори етаж на сградата. Преградени бяха големите помещения и обособени три самостоятелни групи, всяка от които разполага с една голяма всекидневна, четири спални, бани, тоалетни, умивални, гардеробно помещение. Изцяло бе сменена и парната инсталация.
Един постоянен приятел на децата в Детския дом са работниците от АЕЦ Козлодуй. Всяка година там текат инициативи за събиране на дарения и хората се отзовават с отворени сърца, а една част от тях вече е приела грижата за децата като своя собствена. През 2004 г. АЕЦ и фирма „Емона” дарява 59 000 лв. за санирането на сградата и новата дограма. По-късно със събраните от работниците в Централата 20 000 лв. бяха закупени щорите за всички прозорци и част от мебелите.
От различни дарители са новата голяма готварска печка, пекарната, трите автоматични перални. Заложна къща „Монарх” закупи спалното бельо за всички деца. Мебелите за стаите пък бяха закупени от бюджетни средства.
От фондация „Надежда” в София на 20 януари 2008 г. пристигнаха съдомиялна и сушилня за дрехи.
Децата от Детския дом в Бърдарски геран вече имат добри условия за живот. Сега остава да осъзнаят какво са направили за тях толкова много хора и да променят отношението си към живота, да започнат да учат по-старателно, да бъдат по-добри и послушни, да намерят сили да вървят напред, въпреки всичко, през което са минали досега. Защото трудът никога не отива напразно. Някога, вече излезли от селото ни, ще осъзнаят, че техният единствен дом е бил в Бърдарски геран и ще се връщат често в мислите си отново със сълзи на очи. Както го правят вече толкова много излезли от тук деца…
7 коментара:
А души имат ли?
Някой направил ли е нещо за душите на тези деца? Чудесно е, че имат нормални условия за физическото си съществуване, но то няма да им помогне да имат вечността.
Или това е прекалено абстрактно, нека да бъдем "реалисти".
Тези деца християнчета ли са?
Данине,
Този път се изказа неподготвена.:-)Тези деца никой няма право да ги покръства или помохамеданчва или каквото и там да ги прави, защото родителите им не са се отказали от тях и само те имат право да избират към кое вероизповедание да принадлежат до навършване на пълнолетие. Никой не може без знанието на родителя да прави каквото и да е с тях в духовно отношение, а родителите обикновено са трудно откриваеми - абсурди, но законови!!!
Докато бяха сестрите винкентинки в селото, всички деца от Дома посещаваха вероучение заедно с тези от селото, но само до там... нищо повече не можеше да се направи, докато не пораснат.
Понеже като се заговори за духовното всеки се сеща за правене, а не за бъдене, попитах дали някой прави нещо за душите на децата. Това "правене" непременно ли означава покръстване?!
Нехаем за кръщението на собствените си деца и го отлагаме с години, какво остава за чуждите.
Децата могат да бъдат възпитавани в духа на вярата, без да се насилва волята на родителите им, да я приемат, с надеждата, че това възпитание ще бъде един ден коректив в живота им и ще допринесе за спасението на душите им.
Според вас покръстването е единственото, което може да бъде направено /но по презумция е невъзможно/?!
Според мен - може /пак е правене, но за да се сетим е необходимо и бъдене/ да молим за душите им по-често. Така със сигурност ще дадем възможност на Господ да ни подшушне и какво да правим, но резултатно.
Светулино, това е само предизвикан размисъл, а не толкова коментар на написаното. Не е насочено срещу теб, отнася се дори и за самата мен. Стига сме плували в собствен сос и стига сме търсели кого да удавим в него.
Данине,
Хората от читалищното настоятелство вече работят по въпроса с приобщаването на децата от Дома. Започнаха репетиции на танци и песни още в неделя с Милчо Петров, а на големия концерт на 1 март в читалището по случай Деня на самодееца ще участват всички - и децата от Дома, и малките деца от 4 до 6 години (започващи репетиции в събота) и всички останали самодейци.
Понеже силата на "бъденето" ни е концентрирана в читащето, там ги и приобщаваме. Все още не сме силни в "бъденето" в Църквата, та да ги приобщим и там... Но това е обща болест, не е нито само в Бърдаре, нито само в католическата църква. Не че това ни оправдава...
Данине, много си права, но за съжаление хората не го разбират. Жалко е , че всички се прави само за физическото благосъстояние на тези деца, а никой не се интересура не от духовните им потребности, а от техните нормални емоционални потребности. Никой не им помага да се чувстват " НЕЩО" , да се почувстват обичани, нужни , желани. Щом като родителите са ги захвърлили трябва тези, които се грижат за тях да се грижат не само за физическото, а за всичко останало.
Хриси, темата за чувствителността и чувствата излиза извън темата на публикацията. Ако желаете, може да я продължим.
danine@abv.bg
Публикуване на коментар